kkk
    ЗА ТАЙДЗИ     ЗА ТИХОМИР ТОДОРОВ     ОБУЧЕНИЕ     КЛАСОВЕ     СЕМИНАРИ     НОВИНИ     ВИДЕО     ГАЛЕРИИ     ВРЪЗКИ     ФОРУМ     КОНТАКТИ    

 

Какво е Тайдзичюен?

История на Тайдзичюен

Теория

Философия

Практика

Етика

Генеалогия на семейство Ян

Какво е Тайдзичюен? 

 

q13.jpgКакво е Тайдзичюен на семейство Ян, познато още като Ян стил?

 

Тайдзичюен на семейство Ян (Юмрукът на великия предел на семейство Ян) е традиционно китайско "вътрешно" бойно изкуство, създадено от семейство Ян (семейство Ян е известна китайска фамилия, обучавала китайското императорско семейство и висшата аристокрация в Пекин. Семейство Ян съхраняват вече над 200 години - до днес - тайните и традициите на Тайдзичюен). В основата на "вътрешните" бойни изкуства е развитието и използването на вътрешната сила на човешкия организъм за постигане на максимален ефективен резултат с минимално мускулно усилие, като универсална методика за дълголетие, подобряване на здравето и ефективна самозащита. След навлизането на огнестрелните оръжия в Китай през 19ти век, бойните изкуства променят основното си предназначение от методика за самозащита и водене на война, в методика, която вече се използва за по-специфични цели за самозащита на отделни физически лица и събития. От тогава повечето хора в Китай и по света имат желание да изучават Тайдзичюен не толкова като изкуство за самозащита, колкото като методика за дълголетие, подобряване на здравето и с лечебна цел. Днес, съвременните хора по света изучават Тайдзичюен като методика за дълголетие и подобряване на здравето. Това не означава, че Тайдзичюен се е променил и неговата ефективност като бойно изкуство се е загубила. За да бъде използвана максималната ефективност на Тайдзичюен на семейство Ян, то трябва да бъде преподавано и изучавано в оригиналния си вид, така, както е било замислено то. Затова хората, които искат да изучат оригиналния стил, първоначално трябва да изучат теорията, моралния код, базовата работа, медитацията, формите, бутащите ръце и древните оръжия – сабя, меч и копие, за да оздравят и възстановят тялото си чрез подобряне на двигателните  качества и обединението на тялото и ума. Тези, които искат да изучат Тайдзичюен като самозащита  на едно по-задълбочено, приложно ниво, могат да го направят чак след това.


Какво е Тайдзичюен на семейство Ян за начинаещи?


Ян стил на Тайдзичюен е практическа система, чрез която посредством серия от упражнения и техники, практикуващият се научава да увеличава физическата си енергия, да се освобождава от напрежението, да подобрява здравословното си състояние, да се защитава и да се предпазва от болести.

Какво е Тайдзичюен на семейство Ян като средство за ефективна самозащита?

Ефективността на Тайдзичюен като система за самозащита е изключително висока. Акцентът се поставя върху неутрализиране на противника без използването на груба физическа сила. Използват се бързи и динамични дланови и юмручни удари, хватови техники, ключове на ставите, хвърляния, подсечки и ритници на всички нива.

За да бъде изучен Тайдзичюен на семейство Ян като средство за ефективна самозащита е необходимо практикуващите да преминат през специална методика на обучение, изискваща теоретични познания, развитие на сила, бързина, издръжливост, гъвкавост, релаксация, всички форми без и с оръжия, бутащи ръце, спаринги без оръжие и спаринги с оръжие.


Какво е Тайдзичюен на семейство Ян за здраве и дълголетие?

В процеса на създаване на непоклатима основа на здравето и благосъстоянието на физическото тяло, човек също така изгражда основа за развитието на собствения си духовен потенциал. Запазването на пълно физическо и психическо равновесие, в условията на спокойна умствена концентрация е основно изискване за тренировката по Тайдзичюен. Това е основа за развитие и самоусъвършенстване на личността. Тайдзичюен е път към равновесие на живота на практикуващия, чрез разбиране на мястото и ролята му в заобикалящия го свят. Тайдзичюен  е насочен към вътрешната медитативна практика в движението. 

Системното практикуване на Тайдзичюен води до общо укрепване на имунната система, подобряване на обмяната на веществата и предпазване от редица заболявания. Наред с това Тайдзичюан забавя стареенето. За да откриете тайната на дълголетието, здравето и младоста, трябва да изградите полезни навици чрез съчетаване на методите на Тайдзичюен на семейство Ян с детоксикация на организма, задълбочена медитадация, здравословно хранене и елиминиране на вредните навици.

q11.jpg
Какво е Бутащи ръце?

Бутащите ръце са тренировъчна практика с партньор в която практикуващите се упражняват в техники, които са закодирани във формата и ги прилагат в практиката чрез динамични техники. Бутащите ръце се явяват преходът от соловата техника към свободната техника за самозащита. Съществуват пет вида бутащи ръце – фиксирани стъпала с една ръка, фиксирани стъпала с две ръце, със стъпки с една ръка, със стъпки с две ръце и свободни.

Защо да тренираме Тайдзичюен на семейство Ян със сабя?

Тренировката с тясна сабя е специфичен, важен елемент от обучението в Ян стил на Тайдзичюен. Тя е изключително полезна за практикуващите, защото развива паметта, координацията на движенията, силата, смелостта, бързината и духа. Също така, движенията са полезни като масаж за по – доброто функциониране на вътрешните органи. Сабята е екзотично древно оръжие, което човек може да изучи и като ефективно средство за бойна техника с това хладно оръжие.

Защо да тренираме Тайдзичюен на семейство Ян с прав, двуостър меч?

Практикуването на Тайдзичюен с прав, двуостров меч е сложна и трудна техника за сравнително напреднали. Изисква се висока концентрация, целенасоченост, последователност. Това е изключително полезна практика за развитието на паметта, зрението, координацията и концентрацията. Разтоварва хората от стреса и напрегнатото ежедневие. Интересна и ефективна бойна техника, обединила най – ефективните и практически техники на древния меч от планината Удан.

(Текстовете са преработени от Тихомир Тодоров и Иван Колев, след преминато обучение по теория на Тайдзичюен с Тереза Зунга – инструктор от Ян Ченфу център, Рим; 19.08.2011г.)


ИСТОРИЯ

1. Как се е зародил Тайдзичюен?

Има две теории за това:
Теория 1
По времето на династиите Юан (Yuan) и Минг (Ming), преди около 600-700 години, Джън Санъ Фън живял в манастира Шаолин (Shaolin), от където се преместил в планината Удан (Wu Dang) и създал Тайдзицюан.  Вдъхновила го наблюдавана битка на жерав със змия.  Жеравът е нападал винаги твърдо, докато змията е поддавала и следвала движенията му и така е оцеляла.  Твърдостта е била контролирана от мекота.

Теория 2
Тайдзичюен е създаден от Чен Уан Тин (Chen Wanting) от семейство Чен преди около 300 години.

2. Кои са 13-те Позиции (оригиналното име на Тайдзичюен)?

13-те позиции се състоят от 8-те енергии и 5-те движения:
8-те енергии са: ПЪН - отбрана/защита (ward off), ЛЮ - оттъркулване назад/отклоняване (roll back), ДЗИ - натискане/притискане (press), АН - бутане (push), ЦАЕ - дърпане (pull), ДЖОУ - удар с лакът (elbow strike), КАО - удар с рамо (shoulder strike) и ЛИЕ – разделяне (split).
5-те движения са: напред, назад, да погледнеш на ляво, да погледнеш съсредоточено на дясно и център.
(„да погледнеш на ляво” и „да погледнеш съсредоточено на дясно” имат смисъла на това, че практикуващият Тайдзичюан трябва да е нащрек и за всичко, което се случва около него, а не само в двете основни посоки „напред” и „назад”; „център” има значението да се запази баланса и центрирането на тялото през цялото време, но има значението и на запазване на съзнанието концентрирано)

3. Колко стила на Тайдзичюен има и какви са разликите между тях?

Има 5 различни стила Тайдзичюан, които са свързани помежду си: Чен (Chen), Ян (Yang), У/Хао (Wu/Hao), У (Wu), и Сун (Sun).  Всички те са свързани помежду си и макар външните движения малко да се различават, вътре енергиите са същите.

Чен стил – комбинира бързи и бавни движения заедно с някои скокове и тъпчене с крака.  Традиционните форми  Старата форма (Лао Дзя) и Уръдейни юмруци (Пао Чуй) са били създадени от 17-тата генерация.

Ян стил – Ян Лучан е научил Старата форма от майстор от 14-тата генерация на семейство Чен.  Движенията в Ян стил са бавни, равномерни, нежни, големи и широки.
q9.jpg
У/Хао стил – Първият У стил произлиза от Ян и Чен стилове и е бавен, плавен, и малък с високи позиции. У Юхсиан (Wu Yuxiang) е учил от Ян Банхоу (Yang Banhou), 2-ра генерация от семейство Ян, и след това е учил от Чен Куинпин (Chen Qinping), 14-та генерация от семейство Чен.  У/Хао е с по-малка форма.

У стил – Вторият У стил е създаден от У Куаню (Wu Quanyu), който е учил от Ян Банхоу.  Характерно за стила е накланянето на тялото на страни, като мислено обаче тялото е право.   В по-късно време формата на стила е скъсена.

Сун стил – Сун Лутан (Sun Lutang) е учил от Хао Вейджиан (Hao Weijian). Движенията на стила комбинират стиловете Тайдзицюан (Taichichuan - Юмрукът на великия предел) със Синицюан (Hsing-I-Chuan – Юмрукът на насочената воля) и Багуаджан (Bagua – Дланта на осемте триграми).

4. Кои са създателите на 5-те стила?

Чен – Чен Вантин (Chen Wanting).
Ян – Ян Лучан (Yang Luchan).
У/Хао – У Юхсиан (Wu Yuxiang).
У – У Джиан Куан (Wu Jianquan) или У Куаню (Wu Quanyu).
Сун – Сун Лутан (Sun Lutang).

5. От кого са учили създателите на стилове?

Ян Лучан е учил от Чен Чансин (Chen Changxin);
У Юхсиан е учил от Ян Лучан, Ян Банхоу и Чен Куинпин;
У Джиан Куан е учил от баща си, У Куаню;
Сун Лутан е учил от Хао Вейджиан.

6. Какви са оригиналните имена и рождени места на 5-те главни стила на Тайдзицюан?

Рожденното място на Ян стил е град Гуанфужен (Guangfuzhen) в област Гуанпинфу (Guangpingfu), провинция Хъбей (Hebei).
Рожденното място на Чен стил е село Чендзягоу (Chenjiagou), окръг Вен (Wen), провинция Хунан (Hunan).
Рожденното място на У/Хао е град Гуанфу (Guangfu), окръг Йонниан (Yongnian), провинция Хъбей.
Рожденното място на Сун и У стиловете не е известно.

7. Каква е историята на стила Ян?q8.jpg

Рожденното място на Ян стил на Тайдзичюен е окръг Йонниан, провинция Хъбей. Преди около 200 години, Ян Лучан отишъл до Пекин, за да учи императорското семейство. Хората, които го наблюдавали, изявили желание да учат от него. Движенията му били бавни, плавни и равномерни. По време на еволюцията си, стилът имал различни форми.  Оригиналната форма се нарича Старата Форма.  След това се появяват Малка, Средна и накрая Голяма (Дълга) Форма.  Формата, която се практикува сега, е Голямата Форма, която се нарича “Традиционна Форма, форма с 85, 103 и 108 позиции”.  Въпреки че броенето на елементите е различно, движенията са същите.

8. Как са се променяли формите на стила Ян и от кого?

Ян Лучан – стара форма
Ян Банхоу и Ян Шаохоу (Yang Shaohou) – малка форма
Ян Джианхоу – средна форма
Ян Ченфу (Yang Chengfu) – голяма форма

9. Каква е съвременната генеалогия на семейство Ян?

Ян Лучан – 1-ва генерация, стара форма.
Ян Джианхоу – 2-ра генерация, средна форма.
Ян Ченфу – 3-та генерация, голяма форма. Той е стандартизирал формата, която се практикува днес по целия свят.
Ян Чендуо (Yang Zhenduo) – 4-та генерация.
Ян Джун (Yang Jun) – 6-тo поколение и 5-та генерация Гранд Майстор.

10. Кой е най-популярният стил на Тайдзицюен днес

Ян стил е най-популярният стил на Тайдзичюен, практикуван по цял свят днес.  Това се дължи главно на решението на семейство Ян да преподават на широката публика, а не да го пазят в тайна.



ТЕОРИЯ

1. Кои са 10-те основни принципа на Тайдзичюен? 

Следните 10 принципа на Тайдзичюен са предадени устно от Ян Ченфу, записани от Чен Веймин (Chen Weiming) и преведени от Джери Карин (Jerry Karin).

Принцип 1.    Празно, живо, избутване нагоре и енергично (Сун Лин Тин Чин) 
„Избутване нагоре и енергично” означава, че позицията на главата е изправена и духът издигнат до върха й.  Не трябва да използвате сила. Ако използвате сила, мускулите по врата се втвърдяват и пречат на кръвта и Чи да циркулират свободно. Съзнанието трябва да е празно (от странични неща), живо (или свободно) и естествено. Без съзнание, което е празно, изпълнено с живот, енергично и насочено нагоре, няма да можете да повдигнете духа си.

Принцип 2.    Задръжте в гърдите и изпънете гърба (Хан Сун Па Пей)
“Задръжте в гърдите” означава, че гръдният кош е леко свит навътре, което кара Ци да потъне до полето от цинобър (Дан Тиен – Dan Tian). Гърдите не трябва да да изпъчени навън.  Ако направите така Ци се блокира в гърдите, горната част на тялото става прекалено тежка, а долната лека и става по-лесно да се наруши равновесието (петите ви не могат да бъдат вкоренени). “Изпъването на гърба” кара Ци да се концентрира там.  Ако умеете да задържате в гърдите, то изпъването на гърба ви се получава естествено. Ако можете да изпъвате гърба си, ще можете да излъчвате сила от гръбначната зона, което другите няма да могат да отразят.

Принцип 3.    Отпуснете кръста (Сун Яо)
Кръстът е командирът на (управлява) цялото тяло. Само след като успеете да отпуснете кръста, краката ви ще имат сила и долната част на тялото ще е стабилна. Смяната на “празно” и “пълно” произлиза от движенията (завъртането) в кръста. От там идва и сентенцията: “Изворът на живота лежи в малката цепнатина на кръста. Когато формата ви няма сила, трябва да я търсете в кръста и краката”.

Принцип 4.    Разделяйте празно и пълно (Фенг Шу Ши)
В Тайдзицюан разделянето на празно и пълно е най-важното правило. Ако тялото стои изцяло на десния крак, то този крак се нарича “пълен”, а левия е “празен”.  Ако тялото стои на левия крак, то той е пълен, а десният празен.  Само ако разграничавате пълно и празно, движенията ви ще станат леки, прецизни и почти без усилие. Ако не обръщате внимание на пълно и празно, стъпките ви ще са бавни и тежки, няма да можете да стъпвате стабилно и противникът ви ще може лесно да ви контролира.

Принцип 5.    Потънете с (спуснете надолу) раменете и отпуснете лактите (Чен Чен Чу Чоу)
Потъване на раменете означава, че те трябва да са релаксирано отворени и отпуснати надолу.  Ако не ги отпуснете, раменете се повдигат нагоре и Ци ги следва и също се издига нагоре, и така  отслабва цялото тяло (няма сила). Отпуснете лактите означава, че лактите трябва да се релаксирани надолу. Ако лактите са вдигнати, раменете не могат да потънат.  Ако ги използвате да изтласкате някого, лактите няма да отидат далеч. Това е като накъсаната енергия във външните бойни изкуства .

Принцип 6.    Използвайте съзнанието (намерението) вместо сила (Йон И Пу Йон Ли)
Класиците на Тайдзицюан казват, че „всичко се свежда до това да се използва съзнание вместо силата”. Когато практикувате Тайдзицюан, оставете тялото си отпуснато и изпънато. Не използвайте дори и най-малкото количество груба сила, защото това ще доведе го блокиране на скелетно-мускулната структура или на циркулацията на кръвта и Ци, и това ще ви ограничи и забави. Само така ще можете леко и прецизно да променяте позициите си, следвайки естествени движения. Някои хора се питат:  ако не използвам сила, как мога да генерирам сила?  Мрежата от акупунктурни меридиани и канали за Ци по тялото са като реките по повърхността на земята.  Ако реките не са преградени, водата циркулира; ако меридианите не са блокирани Ци циркулира.  Ако движите тялото си с твърда сила, затлачвате меридианите и Ци и кръвта не могат да циркулира, движенията не са леки; ако някой започне да ви води, цялото ви тяло се задвижва. Ако използвате съзнанието вместо силата, където е концентрирано съзнанието, там отива и Ци.  По този начин, понеже кръвта и Ци циркулират всекидневно свободно по цялото тяло и никога не са в стагнация, след много практика, ще придобиете истинска вътрешна сила. Това са имали предвид и класиците като са казали: “Само когато сте изключително меки може да придобиете изключителна твърдост”. Усъвършенствалите Тайдзицюан имат ръце като коприна, обвита около желязо, изключително тежки (силни). Практикуващите външни бойни изкуства са много силни, когато използват силата си.  Но когато не използват сила, са много леки и нестабилни.  От това може да се заключи, че силата им е външна и изкуствена.  Силата, която използват практикуващите външни стилове, е много лесна за водене или отклоняване, и следователно не е особено полезна.

Принцип 7.    Синхронизирайте горната и долната част на тялото (Шанг Сия Хсиянг Суй)

Класиците на Тайдзицюан са изразили синхронизирането на горната и долната част на тялото така: “С корени в ходилата, излъчен от краката, управляван от кръста, изразен в ръцете и пръстите – от ходилата до краката до кръста – съберете всичко в един импулс.” Когато ръцете се движат, и кръстът и краката се движат, и погледът се движи с тях. Само тогава можем да кажем, че горната и долната част на тялото са синхронизирани. Ако една част не се движи, то значи тя не е координирана с останалите части от тялото.

Принцип 8.    Обединете вътрешно и външно (Ней Уай Сиянг Хоу)
Практикуването на Тайдзичюан зависи от духа, и затова е казано: “Духът е генералът, а тялото са неговите войници”. Ако можете да повдигнете духа си, движенията ви естествено ще станат леки и прецизни, формата ви ще е нищо друго освен редуване на празно и пълно, отворено и затворено.  Когато казваме “отворено” ние нямаме предвид само отварянето на ръцете и краката; съзнанието (намерението) трябва да бъде отворено заедно с крайниците.  Когато казваме “затворено” ние нямаме предвид само затварянето на ръцете и краката; съзнанието (намерението) трябва да бъде затворено заедно с крайниците. Ако можете да комбинирате външно и вътрешно в един импулс – тогава те стават едно неразделно цяло.

Принцип 9.    Практикувайте продължително и без прекъсване (Хсианг Лиен Пу Туан)
Силата при външните бойни изкуства е вид придобита, груба сила, така че тя има начало и край.  В някои моменти я има, а в други се изчерпва (прекъсва), например когато старата сила е изразходвана и нова още не се е натрупала. В такива моменти е много лесно човек да бъде победен от противника. В Тайдзицюан използваме съзнанието вместо силата и от начало до край, плавно и непрекъснато, завършвайки цял кръг и връщайки се до началото, циркулирайки безкрай. Това имат предвид класиците, когато казват ”Като реката Яндзъ или Жълтата река, течаща безкрай”.  И също “Силата на движението е като размотаване на копринена нишка”. И двете поговорки ни насочват към това, че трябва да обединим всичко в един импулс. (Буквалният превод е „едно Ци”. Може също да се преведе и като „един дъх”.)

Принцип 10.    Търсете покоя (спокойствието) в движението
Външните бойни изкуства наблягат на умения като скачане и блокиране на удари и упражняват това, докото техните дъх (Чи) и сила не се изтощят (изразходят), затова след тренировка те са изморени и без дъх. В Тайдзичюан използваме покоя, за да овладеем движението, и дори движейки се, да притежаваме спокойствие. Затова, когато практикувате формата, колкото по-бавно, толкова по-добре!  Когато я правите бавно, дишането ви става дълбоко и дълго и Ци потъва към полето от цинобър (Дан Тиен) и по естествен начин се запазва обема на кръвоносните съдове (няма вредни свивания или разширявания). Ако практикуващият се упражнява внимателно, той може да разбере значението на тези думи.


ФИЛОСОФИЯ

1. Как в Тайдзичюан е включена китайската култура?

Китайската култура се основава на И-Дзин (I-Ching) и на различни философски школи.  Тайдзи (като едно цяло) произлиза от Удзи (пълната празнота/абсолютното нищо). Тайдзи е изворът на динамичните и статичните състояния и се дели на две – Ин (Yin) и Ян (Yang). Когато има движение, Ин и Ян се разделят. Когато няма движение, Ин и Ян стават едно.

Ву Шен (Wu Sheng) са 5-те елемента/принципа. 5-те елемента са: огън, вода, метал, дърво и земя.  Всички те се зараждат, контролират и балансират един друг.

Земята се подхранва от огъня
Металът се създава от земята
Металът се разтваря, за да подхрани водата
Водата захранва дървото
Дървото подхранва огъня
Водата загася огъня
Огънят отслабва метала
Металът сече дървото
Дървото удържа (ограничава) земята
Земята задържа (спира) водата

Китайската медицина използва принципите на ин и ян, и на петте елемента.  Например: сърцето = огън, черният дроб = дърво, бъбреците = вода.  Когато сме болни, това значи, че е нарушен балансът на ин и ян.

2. Каква е разликата между външни и вътрешни бойни изкуства?

При външните бойни изкуства човек трябва да е по-твърд и по-силен от противника си, за да може да го победи.
Вътрешните бойни изкуства включват Тайдзицюан, Синицюан и Багуаджан.  Ние тренираме да направим тялото меко, да следваме енергията на противника си. Да сме като памук – да поддаваме. „Вътрешно” и „външно” са координирани заедно.

ПРАКТИКА

1. Какво се учи след формата без оръжие?

Учениците изучават формата без оръжие, бутащи ръце и оръжия (меч, сабя и тояга(копие)).
Формата без оръжие е основата на всички други форми. След научаването й, учениците преминават към изучаването на бутащи ръце, които приучават учениците да прилагат 8-те енергии, научени от формата без оръжие, с противник/партньор.  Мечът и сабята учат практикуващите как да използват оръжие. При меча и сабята също се прилагат 10-те принципа, като движенията са широки, прецизни и равномерни. Техниките с меч са изчистени, леки, гъвкави, бързи (пъргави) и плавни, а техниките със сабя са тежки, мощни, енергични и изразяват силен дух.

2. Какво са бутащите ръце и какви са техните основни принципи?

Основните принципи на бутащи ръце са залепване, прилепване, свързване, следване без съпротивление или отделяне от противника. Ако противникът ви не се движи, и вие не се движите.  Ако противникът ви започне движение, вие тръгвате след него и завършвате движението първи (поставяте го под контрол първи).

3. Какви форми и видове на бутащи ръце се преподават от фамилия Ян?

Има две форми на бутащи ръце – с фиксирани стъпала и с движение на краката (със стъпки). В Ян стил има 5 вида бутащи ръце – с една ръка и фиксирани стъпала, с две ръце и фиксирани стъпала, със стъпки в права линия, с кръстосани стъпки и голямо оттъркулване назад.

4. Кои оръжия са били ползвани в Ян стил Тайдзичюен?

Традиционният Ян стил на Тайдзичюен не е имал много оръжия. Като цяло те се разделят на две групи: дълги и къси оръжия.
С късите оръжия се практикуват формите 67 движения с меч и 13 движения със сабя.
Дългите оръжия са включвали дълго копие (13 движения с копие от Ян стил), но по-късно за безопасност върхът на копието е премахнат и то се е превърнало в дълга тояга. Движенията с тояга остават същите като в оригиналната форма с копие. По-късно практикуването с тояга остава само като метод за трениране на излъчване на енергия (фадзин/fajing). Това обикновено се нарича доу ган (dou gan) или “трептяща тояга”.

5. Какво представлява позицията “лък и стрела” (Гун Бу)?

Позицията “лък и стрела” наподобява позицията на стрелец при стрелба с лък. Коляното следва посоката на пръстите на краката и не излиза пред тях. Задният крак е изпънат, но не е заключен.  Разстоянието (разкрача) между стъпалата е колкото ширината на раменете. Предният и задният крак са вкоренени. Ако ходилата са прекалено тясно стъпили (по-малко от ширината на раменете) няма да сте стабилен. Задното ходило е в посока към ъгъла, на 45 градуса. Тежестта е 60% на предния и 40% на задния крак.

6. Какво е празна позиция (Сюй Бу-буквално не е точна дума за позицията, по-точно е да се каже „Полупразна позиция“)?

При празната позиция задният крак и задното стъпало са в посока към ъгъла (около 45 градуса), а предното стъпало сочи напред. Предният крак докосва земята с пръсти (възглавничката на ходилото) или пета. Повечето тежест е на задния крак, а предният поема съвсем малка част от тежестта. Коляното на задния крак е в една линия с пръстите.  Не кръстосвайте петите.  Разположете ги от двете страни на централната линия между стъпалата. Позицията е по-къса. Тежестта е 30% напред и 70% назад. Не се накланяйте назад – стойте центрирани.

7. Трябва ли да се концентрираме върху дишането, когато тренираме Тайдзичюан?

Дишането е естествено, равномерно. Потопете Чи до дантиен.  Не обсъждаме много координирането на дишането с движенията. С дългите движения дишайте естествено – не спирайте да дишате, защото потокът на енергия ще спре, Ци ще спре, затова дишането и движенията трябва да са естествени. Само при по-простите движения дишането трябва да се координира с движението.

8. Какво друго трябва да запомним, когато тренираме Тайдзичюан?

Уста: Дръжте устата затворена, но не стисната. Естествено затворена.  Когато устата е суха, ин не е достатъчен и не може да има ян.
Език: Докосвайте небцето с върха на езика. Това поддържа устата влажна.
Форма на дланта: Повдигнете леко, изпънете (удължете) и свийте пръстите, с малко разстояние между тях. Дланта трябва да е със същата форма. Не бъдете прекалено мек или твърд.
Отпускане: Запомнете да отваряте ставите, сухожилията и костите докато обединявате всички части на тялото по време на тренировка. Тайдзицюан е упражнение за цялото тяло. Кръстът е много важен, понеже той води цялото ви тяло. Енергията идва от корените ви, които са в ходилата, развива се (увеличава се) от бедрата, контролира се от кръста и се изразява чрез ръцете.

9. Как се движи тялото по време на пратикуване на Тайдзичюан?

Горната част е лека, средната част е гъвкава, а долната част стабилна и тежка.

10. Как да направим горната част лека, а долната тежка?

Не използвайте прекалено много енергия, за да направите горната част лека. Поддържайте своето Ци потънало надолу, за да направите долната част тежка.

11. Как да поддържаме своето Чи потънало надолу?

Не задържайте дъха си – дишайте естествено.  Когато сте спокоен, тогава вашето Ци автоматично потъва надолу.

12. Какво означава да съм с двойна тежест?

Двойна тежест означава, че вашите “празно” и “пълно” не са ясно разграничени. Също така означава, че не можете да преминавате между празно и пълно и затова не можете да сте гъвкав и подвижен. Това прави дишането ви неестествено, енергията неподвижна (схваната) и цялото тяло губи подвижността си.

13. Понякога за Тайдзичюен се казва, че е Дълъг Юмрук. Какво означава това?

При практикуването на формите на Тайдзицюан енергията се движи постоянно - без прекъсване.  Както се движат облаците по небето и водата в реките – никога не спират.
При другите бойни изкуства значението на тези думи е, че формите са бързи и движенията са големи, но при Тайдзицюан това означава, че енергията тече непрекъснато, като водата и облаците.

14. Кои са трите съкровища на човешкото тяло?

Джин (Jing) – есенцията
Чи (Chi) или Ки (Qi) – Жизнената енергия
Шен (Shen) – духът

“Натрупвайте Шен, за да развиете Чи
Натрупвайте Чи, за да развиете Джин
Пречиствайте Джин, докато се превърне в Чи
Пречиствайте Чи, докато се превърне в Шен
Пречиствайте Шен до постигане на празнота
Това е начинът да засилите, увеличите и укрепите Джин, Чи и Шен на тялото.”

15. Какво е Джин (есенция)?

Джин е основен компонент на човешкото тяло и служи като основа на жизнената дейност.  Получаваме го от храната, от слънцето и от луната.  В двойката Джин/Чи, Джин е повече като Ин.

16. Как Джин (есенцията) се отнася към Чи?

Значението на Чи е просто живот!  Животът съществува заради състедоточаването (концентрирането) на Чи, а смъртта е следствие на разпръсването на Ци. Това е движещата сила на дейността в човешкото тяло. Ци присъства заедно с Джин. Където има Чи, има и Джин. Където има Джин, трябва да има и Чи. Чи е като енергия. Чи е повече като Ян.

17. Какво е Шен (духът)?

Шен произлиза от Джин и Чи, и има материална база (Джин+Ци=Шен). Шен е външното изразяване на съвместната работа на Джин и Чи.  Където Чи е силно, ще има Шен. Където Чи липсва, Шен ще отслабне. Шен се движи заедно с Джин и Чи.  Същността на Шен се изразява във външността на тялото.

18. Как можем да повдигнем нашия Шен (дух)?

Като следвате 10-те принципа на Ян стил на Тайдзичюан, цялото тялото ще е ненапрегнато (отпуснато) и отворено, позволявайки култивирането на Жизнената енергия (Jingshen), и тя ще може да се издигне. Духът ви идва от сърцето и се показва през очите. Трябва да използвате вниманието и концентрацията си, за да помогнете на издигането на вашия дух.

19. Какво е Ву Де (Wu De)?

Ву Де (морален код) е установеният код (морал) на поведение на практикуващите бойни изкуства и покрива две основни области: действията и умствената нагласа на практикуващия.
Чрез действията си, практикуващият трябва да показва смиреност (скромност), уважение, справедливост, доверие и лоялност.
В съзнанието си практикуващият трябва да има воля, издържливост, упоритост, търпение и смелост.

20. Към какви морални качества трябва да се придържаме (стремим)?

Бъдете добър човек.  Уважавайте другите, особено по-възрастните.

Забележки:

(1) Тези четири йероглифа са най-трудните за превод в цялата литература за Тайдзичюан. Аз съм избрал значението на всеки един от четирите, което описва функция на сказуемото или глаголна фраза. Другият начин е първите два да се преведат като обстоятелство, а последните два като подлог и сказуемо: „Празно и живо, върхът е енергизиран”. Възможни са и много други интерпретации.

(2) Китайците смятат, че кръстът е разстоянието между два прешлена, а не цялата поясна част в средата на тялото.

(3) Външните бойни изкуства като Шаолин, Карате обучават да се използва (излъчва) енергията от отделни части на тялото, което е коренно различно от Тайдзичюен, където се използва „цялото тяло”. 

 

МОРАЛЕН КОДЕКС НА ТАЙДЗИЧЮЕН


1.Бъдете послушни и почитайте своя учител;

2.Бъдете честни и спазвайте свойте обещания;

3.Бъдете добродетелни и праведни;

4.Бъдете човечни и благи;

5.Не бъдете лукави и лъжливи;

6.Не бъдете злонравни;

7.Не използвайте силата за превъзходство над тези които са по – слаби или безсилни;

8.Не се разделяйте един от друг или от другите Тайдзичюен школи;

9.Не бъдете безрасъдни и нахални;

10.Не бъдете надмено горди;

11.Не бъдете непостоянни;

12.Не бъдете крайно нетърпеливи;

13.Разбирайте и оценявайте откъде сте дошли, никога не го забравяйте и не бъдете неблагодарни;

14.Завършете силни, а не само да имате солидно начало;
                                        

                                               

q4.JPG

Генеалогия на фамилия Ян на Тайдзичюен

Тайдзичюен от фамилия Ян едно от съкровищата в света на китайските бойни изкуства.  От основаването на стила от Ян Лучан, синовете му Ян Бан Хоу и Ян Дзиан Хоу, внуците ми Ян Шао Хоу у Ян Чен Фу, пра-внуците му Ян Жен Мин, Ян Жен Дзи, Ян Жен Дуо и Ян Жен Гуо, всички са работил заедно за да изследват, развият и разпространят Тайдзичюан. Ян стилът на Тайдзичюен е станал обширен и прецизен, внимателно структуриран, отпуснат, нежно течащ, докато все още е запазил качествата на бойно изкуство.  Също така е станал метод за подобрение на здравето и лекуване. Тайдзичюен е обичан от десетки милиони практикуващи, разпространяващи го у дома и в чужбина. Превърнал се е в най-популярния стил от всички китайски бойни изкуства, оказващ неоценима помощ на световното здраве.


Ян Лучан

 

 

Ян Фу Куй, по късно наречен Ян Лучан е роден през 1799 и живял до 1872.  Семейството на Ян Лучан е от провинция Хъбей, префектура Гуанпин, област Йонгниан, и от ранното му детство е било бедно.  Той е работил заедно с баща си на полето и като младеж е работил няколко на няколко места.  Едно от тези места е било в аптеката Тай Хъ Танг, на запад от града Йонгниан (аптеката е отворена от Чен Де Ху от селото Чен в провинция Хънан, префектура Хуайкин, област Вен).  Като дете Ян Лучан е обичал бойни изкуства и е тренирал Чан Чуан, напредвайки значително в него.  Един ден няколко хулигани дошли в аптеката и започнали да създават неприятности.  Един от собствениците тогава използвал бойно изкуство, което младият Ян Лучан никога не бил виждал, но било много успешно срещу хулиганите.  След случката, Ян Лучан решил да учи този стил от собственика на аптеката, Чен Де Ху.  Като видял че Ян Лучан бил много усърден и с желание се учел от него, Чен Де Ху го пратил в селото Чен за да се учи от 14-то поколение майстор от фамилия Чен, Чен Чан Синг.


Ян Бан Хоу

 

 

Напредъкът на Тайдзичюен, тръгнал от Ян Лучан, не спрял със смъртта му през 1872.  Ян Лучан предал цялото си познание на синовете си Ю, наречен още Бан Хоу, и Жиан, наречен Жиан Хоу, които стават 2-рото поколение от семейство Ян.  Ян Ю, наречен Ян Бан Хоу, е роден през 1837 и живял до 1892.  От ранна възраст, той и Жиан Хоу следвали баща си в изучаването на Тайдзичюан.  По цял ден Бан Хоу е тренирал усилено, без значение дали е студена зима или горещо лято.  Ян Бан Хоу е имал силен и яростен характер.  Той е бил много добър с меч и особено с тояга (направена от дървото бай ла, дълга над три метра и използвана като копие).  Един ден в града Йонгниан, близо до източната врата, започнал пожар поради небрежност.  Целият град е бил заобиколен от вода, в която е растяла тръстика.  Било през късна есен, след жътва, и вътре до пожара е имало много снопи окосена тръстика.  Ако пожарът не бил овладян рано, е заплашвал да се превърне в огнен ад.  Тогава Ян Бан Хоу изтичал до пожара с тояга, вдигайки и мятайки настрани сноповете тръстика,  Горящите снопове хвърчали през въздуха и падали във водата.  След като угасил пожара и спасил града, славата на Ян Бан Хоу се разнесла бързо.


 

Ян Дзиан Хоу

 

 

Ян Дзиан, наричан още Ян Хоу и Дзиан Хоу е роден през 1842.  Той започва да изучава Тайдзичюен с баща си от ранна възраст.  Тренирал е упорито по цял ден под стриктното ръководство на баща си.  Опитвал се да се откаже няколко пъти, защото е мислел че повече не може да издържи.  Но после почувствал, че всекидневните тежки тренировки са допринесли за значително подобрение на силата и уменията му.  Постепенно станал много добър майстор.  Дзиан Хоу преработил старата форма на баща си и създал средната форма.  Той е овладял отлично сабята, копието, меча и други оръжия.  Стилът му с меч бил известен със съчетанието на твърдост и мекота.  Дзиан Хоу дори овладял бойното приложение на обикновените камъчета.  Можел е да хвърля едновременно няколко камъчета от ръката си и да поразява няколко летящи птици с тях.  Прославил се с това, че никога не хрърлял камък напразно.



Ян Шао Хоу

 


Ян Жао Сионг се ражда през 1862 и умира през 1930. Наричан е също Мен Сианг, по-късно Шао Хоу, повечето хора са го наричали просто „Големия”.  От ранна възраст е учил от баща си и чичо си.  Най-много е научил от Бан Хоу.  Бил е със силен характер и не е понасял несправедливости, които други са приемали покорно.  Шао Хоу е обичал, по примера на чичо си, да хвърля противниците си високо във въздуха.  Като млад е тренирал средната форма на баща си, но после е разработил форма с малки движения, които понякога са бавни а друг път внезапни и бързи.  Освобождаването на енергия (Фадзин) във формата е ясно и твърдо, съпроводено с викове. Очите му се стрелвали във всички посоки, блестейки като светкавици. Маниерите му на поведение били доста заплашителни за околните, смеел се е високо и язвително, придружено с викове „Хенг!” и „Ха!”.  Изразявайки пълния спектър от емоции, Шао Хоу казвал на учениците си да удрят бързо след влизане в контакт с противника.



Ян Чен Фу

 


Ян Жао Кин, наричан Чен Фу, или просто "Третия син", е роден 1883 година и умира през 1936. Още от много ранна възраст той започва да практикува с баща и да придобова знанията му. По време на младините си той внимателно изучава Тайдзи като практикува през лятото и зимата ставайки все по-добър с всеки изминал ден. В следствие на това той става много известен майстор по бойни изкуства. За да може да се адаптира с променящите се нужди на обществото, Ян Чен Фу се заема да ревизира и подобри средната позиция, стойката в която се тренира Тайдзи. Постепенно той успява да установи широката позиция на семейство Ян, правейки я една от най-широко разпространените в днешните Ян стилове. Широките позиции на тялото наложени от Ян Чен Фу, когато той вече е бил в напредала възраст, са отворени и дълги, прости и директни. Структурата е компактна и прецизна, със специфично подравняване на тялото по време на изпълнение. Движението е нежно и леещо се, изпълнявано с равна скорост. Има комбинирана мекота и твърдост, лекота и тежест. Всички тези характеристики правят представителната форма на Ян стил Тайдзичюен да служи за модел който да бъде следван от всички желаещи да тренират. Формата създадена от Ян Чен Фу може да се изпълнява в ниска, средна и висока позиция. Следователно, формата запазва в себе си аспектите на атака и защита и също така е спомага за заздравяване на тялото, подобряване на здравето и лечение на болести. Точно заради тези свои качества формата е получила одобрението и любовта на голяма част от практикуващите Тайдзичюен.


Ян Жао Пенг

 


Ян Бан Ху имал една дъщеря и син на име Жао Пенг. Жао Пенг учи при Ян Чен Фу и по-късно отваря училище в Гуанкси, където умира на преклонна възраст.


Ян Шу Жонг

 


Ян Жен Минг, наричан Шу Жонг, е роден през 1911 година и умира на 75 години през 1986. Още от малък той следва баща си в изучаването на Тайдзичюен. До навършване на 14 години той вече е бил посветен в изкуството на вътрешната енергия и е на ниво напреднал в овладяване на китайската сабя, меч и копие. Също така той става личен асистент на баща си Ян Чен Фу. На 19 години Шу Жонг отива в провинция Анху и по-късно преподава Тайдзи в Нанжинг. Той пътува с баща си минавайки през провинциите Жежианг, Фужиан и Гуандонг. След смъртта на Ян Чен Фу, Шу Жонг остава да преподава в Гуангжоу (провинция Кантон). През 1949 той се мести в Хонг Конг, където отваря училище за бойни изкуства.


Ян Чен Жи


Ян Чен Жи се ражда през 1921 и започва да изучава Тайдзи на шест годишна възраст заедно с по-големия си брат и баща си. Той учи усилено, успявайки да улови есенцията на Тайдзичюен. Жен Жи пътува от Гуангжоу до Пекин, Тианжин, Гуангкси и Хандан, за да преподава. Тъй като преподава много задълбочено и сериозно неговите ученици са многобройни и той дори посещава Съединените Американски Щати. След десетилетия практика, изучаване и преподаване Жен Жи успява да придобие дълбоко разбиране на знанията и уменията предадени му от неговия баща. 


Ян Джен Ду

 


Ян Чен Ду е роден през 1926 година и започва изучаване на Тайдзи от ранна детска възраст. Той тренира усърдно заедно с братята и баща си и чрез много усилия и изучаване успява да придобие дулбоко разбиране за Тайдзи. Ян Чен демострира вродени таланти в изучаването на бойното изкуство. Той бива толерантен, чистосърдечен и честен. Джен Ду бил търпелив, внимателен и педантичен в преподаването на Тай Чи. Скромен и непретенциозен като баща си, Чен Ду спечелва уважението на ентусиастите, които изучават Ян стил на Тайдзичюан. Джен Ду е носил в себе си стремежа на предците си и се отдава на популяризиране на бойното изкуство. До началото на 60-те години на 20 век той живее в Тайюан, провинция Шанси, където преподава. През 1982 той основава Ян Стил Тайдзичюен Асоциация на провинция Шанси. В този момент учениците членове на асоциацията наброяват десетки хиляди. Много пъти той е бил канен да участва на семинари в САЩ, Франция, Италия, Германия, Англия, Швеция, Канада, Бразилия, Сингапур и много други. Ставайки много популярен в Китай и по света Ян Джен Ду помага Ян стил на Тайдзичюен да проповядва приятелство между жителите на родната му държава и света.



Ян Джен Гу

 


Ян Джен Гу е роден през 1928 година и по семейна традиция започва заниманията си по Тайдзи на ранна възраст. Той живее в провинция Хебей, град Хандан, където дълги години се грижи за майка си. По това време той неуморно разпространява и преподава Тайдзи в района, където се е установил. Успява да допринесе много за развитието и разпространението на бойното изкуство след посещение в Тайван. Джен Гу има три дъщери и двама сина като Йонг Фанг е по-големият, а Жи Фанг бива по-малкият.


Ян Дзюн

 

 YangJun.jpg

Роден през 1968 в Тайюан, учител Ян Дзюн е шесто поколение потомък на известното в Китай семейство  Ян. Ян Дзюн е пета генерация майстор пазител на наследството на семейство Ян. Той е внук на легендарният учител Ян Джен Ду които е признат за един от най-добрите майстори на Кунг-Фу в Китай.

Гранд майстор Ян Джун започва обучението си на пет годишна възраст под ръководството на дядо си Ян Чен Ду. Много бързо той придобива сериозни умения със сабя, меч и овладява изкуството на Бутащите ръце в Тайдзичюан. Първото посещение на младия тогава Ян Джун извън Китай е през 1982, когато Ян Джен Ду го взема със себе си в Сингапур. От тогава Ян Джун бива неизменен спътник в пътуванията на ГМ Ян Джен Ду. В наше време, стотици семинари и много години учене,  ГМ Ян Дзюн става учител като уменията му са безспорни. Начинът по-който изпълнява формите и техниките показва идеалния баланс между меки и твърди движения, финес и изключително много изразителност.

От 1995 година насам, ГМ Ян Дзюн е вице-президент по операциите и тренировката на Асоциацията по Тайдзичюан в провинция Шанси, която до момента наброява над 30 000 човека само в неговия роден град.

През 1998, създава Международната асоциация по Тайдзичюен от семейство Ян с над 6000 члена по цял свят, в която и до днес е на поста президент. През 1999 той и съпругата му Фанг Хонг се местят в Сиатъл, където той започва работа в организацията и открива собствено училище. ГМ Ян Дзюн е първият член на семейство Ян, който живее извън Китай и с цялото си сърце и отдаденост  обучава своите ученици.

Гранд Майстор Ян Дзюн има диплома по специалност физическа подготовка от Университет в Шанси. През 1995 Китайската Кунг-Фу/ УШУ федерация го отличава като именит учител по Кунг-Фу/УШУ в провинция Шанси. През 1998, ГМ Ян Дзюн е отличен с най-висока степен национален съдия и бива главен съдия на държавното състезание по Тайдзичюен през 1998.